ОБЩИНА ЕЛИН ПЕЛИН ПРАЗНУВА ТРЕТИ МАРТ
ИНТЕРВЮ С ДОЦ. ИВАЙЛО СИМЕОНОВ ПО ПОВОД ШОПСКИ ПРАЗНИК 2017
Всяка година около празника на Свети Дух шопите се събират в центъра на Елин Пелин за всеобща веселба. Срещнахме се с кмета на общината Ивайло Симеонов, за да ни разкаже повече за инициативата. Г-н Симеонов, какви са очакванията Ви за предстоящите „Шопски празници“? Какви ще бъдат акцентите в програмата и какво ще бъде различното този път? Тази година Шопски празник 2017 е под надслов „Възход на традицията“ и ще се проведе от 5 до 11 юни. Програмата е изключително богата, разнообразна и интересна. Помислили сме за всеки – деца и възрастни. Ще започнем със света литургия в храма „Св. Дух“ и ще завършим с много хора и веселие. В програмата от понеделник до неделя ще има забавления за децата, литературно кафе, изложба на местни творци, фотоизложба, много спорт и веселие. Организирали сме кулинарна изложба и ревю на автентични български носии. И тази година ще има конкурс за най – красива шопкиня „Beauty ШОПКИНЯ“. За доброто настроение на жителите и гостите на общината ще се погрижат фолклорни ансамбли, танцови формации, Дара и Deep zone project. Очакваме официална делегация от град Наро-Фоминск, Руска Федерация, който за сега е единствения град-побратим на нашия град. Различното тази година е, че ще се побратимин с град Лесковец, Република Сърбия, с цел поощряване на контактите и културните връзки. Очаква ни един празник изпълнен с много култура, спорт и веселие. Какво още можем да очакваме в празничния календар на общината до края на годината? Празничният календар на община Елин Пелин е изключително богат. Освен Шопски празник, през месец юли подготвяме тържествено честване на 140 – годишнината от рождението на майстора на късия разказ, писателят Елин Пелин, а до края на година плануваме Благотворителен Мото – рок фест и Традиционен събор „Съединението прави силата“. Какви са плановете Ви за развитие на образованието в Елин Пелин? Сега правим много паралелки, които да имат профилирани специалности. Нищо, че си имат общия формат на образование. Това, което липсва и на национално ниво като политика, споделил съм го и с новия министър, е, че образователният процес не кореспондира с нуждите на бизнеса. Икономиката трябва да започне по-ефективно да участва във формирането на учебни програми. Всички тези форми, които са иновативни – дуалното обучение, трябва реално да се случват, не само на думи и лозунги. Бизнесът - и регионалният, и националният трябва да участват във формирането на това дуално обучение и учебните програми. Тук става въпрос и за висшето образование, не само за средното. Децата в Елин Пелин всяка сутрин започват с химна, върнахме и физзарядката. Аз почти във всяко училище съм бил на физзарядка, играем хора, пеем химна и започва учебният ден. Вярвам, че националното самосъзнание е гръбнакът, на който може да се гради всичко останало. Трябва да имаме самочувствие, че сме българи, че сме част от това цялото социо. Сега оборудваме още две зали с компютри. Една направихме с чисто нова техника, която открихме преди 2 седмици – със средства от Министерството на образованието. Проблемът на образованието е много по-дълбок. Той е свързан с това, че с тези делегирани бюджети директорите правят какви ли не гимнастики, за да не изключват ученици. Друго, което държавата позволява, а е забранено, е това да има т.нар. миграция на ученици от една община в друга. В съседна община има училище, което е 80-90% ромско, в което има много деца, които са от ромските махали, които са изключени от училищата в Елин Пелин. Сега те са с пълно обгрижване, пращат им автобуси, взимат ги, само и само да се поддържат тези училища. Това нещо е пагубно. Правилният път е делегираните бюджети и цялото финансиране да бъдат много прецизно издържани с критерий за качеството на образованието. Много, много, много! От повече от 20 години съм в образователната система и съм един от първите, които се опитаха да вкарат рейтингови агенции във висшето образование. Там има много неадекватни неща. Не ставаш за тази паралелка – отиваш в друга, която да е ориентирана към, например, занаятчийство. Ако едно ромче не стане хакерът на класа, може да танцува добре, да участва във всички тези останали сфери. Значи той не може да кара кола, а ние му даваме "ламборджини". Дори държавата да не го направи това нещо, ние в Елин Пелин много прецизно ще реогранизираме делегираните бюджети. Какво е положението с инвеститорите в общината – идват ли нови и къде? Интересът към община Елин Пелин е огромен. Основният проблем е работната ръка. Най-голямото ни предимство пред другите общини е в две посоки – граничим със София – 20 минути от център до център. Второ – единствената община в България, която е на 2 магистрали. В този ред на мисли – безработица ние почти нямаме, ако имаме – това са хора, които не желаят да работят и най-големият проблем на работодателите е свързан с работната ръка. Те донякъде си мислят, че сме провинция, както е по документи. От друга страна обаче ние сме на 20 минути от центъра на столицата. Основна част от моите съграждани работят на територията на София. Защото, дори ако искате една банка в Елин Пелин дава заплата средно от 750 лева, за същата позиция в София заплатата е 1150 лв., а е на 20 минути разстояние. Дали ще пътуваш от Люлин до центъра или от Елин Пелин – е същото. Иска се на работодателите да сме с провинционални заплати, а искат и да имат този конфорт до София. Да се върнем на инвеститорите. В момента започват няколко големи проекта, които са около 40 хил. метра разгъната застроена площ, "Кенар" също започват, Office 1 също стартират проект. Ние сме с тази инфраструктура, двете магистрали, цялата жп линия, налична за всички посоки за България и Азия, минава през Елин Пелин. Това е уникално. Нямаме транспорт, който да не минава от тук, само кораби, но и това ще го организираме. В момента, пак казвам, над 10 са големите инвеститори. Сега се реновира и жп трасето от София до Елин Пелин и ще се стига за буквално 10 минути от Централна гара до тук. Искаме да превърнем община Елин Пелин в най-атрактивната община за отглеждане и възпитаване на деца. Близостта до София, препрасната природата, искаме това да го развием. Затова се борим за велоалеи и всичко друго. Ако има добра, спокойна среда, в която децата да растат, да се учат, да живеят – ще сме се справили. Имаме още два по-големи проекта – за още една зала за гимнастичките ни, защото ние сме европейски шампиони от 8 до 10 години и от 10 до 11 години по естетическа гимнастика, а нямаме зала. Другото – по плуване също сме първи в България, а нямаме басейн. Сега сме се концентрирали да направим един басейн в Равно Поле и да завършим този в Елин Пелин. Докъде стигна планът Ви за превръщането на Елин Пелин във велодестинация? Оправихме двете велоалеи, които са до Мусачево, до гара Елин Пелин и до Нови Хан, като до Мусачево сме изградили и осветление. Така че – развиваме велотранспорта и мисля, че наистина ще бъдем до края на мандата, една много сериозна мрежа от велосвързаност. Какви са най-големите проблеми, за които още не сте намерили време и ресурс да разрешите? Каквото и да си говорим това са дупките, които се отвориха по пътищата. Другото, което е най-тежко, са ВиК услугите. Това, за съжаление, е най-тежкият проблем, за който още не сме намерили финансиране, а и не можем да намерим. Загубата в община Елин Пелин за ВиК е между 70-80%. И най-големият проблем ни е с тях. Защото като спре водата, хората казват – кмете, няма да си платим водата. Те не знаят, че тези пари не идват при нас. Каквото и да си говорим, 80% загуба си е ненормално. Продължаваме. След като разкопаят след авария – не си оправят дупките. Това е другият проблем. Аз казвам , че са "задължени си да я оправят", а те отговарят "добре, задължени сме". В крайна сметка ние минаваме, асфалтираме, минават те, разкопават и го оставят. Елин Пелин нашумя с неприятния случай със сийрийското семейство Джабер. Какво се случи в крайна сметка – тръгнаха ли си те? Темата отшумя вече, но все пак... Семейството не си беше подало документи. Искам още веднъж да анонсирам – ние не проявихме някаква крайна форма на фашизъм. Искахме да стартираме диалог, на базата на този диалог събрахме подкрепа от почти всички кметове. За да има ясни правила, защото към този момент тези правила не са факт. Ние в община Елин Пелин сме отклонили над 100, а може и повече, опити да бъдат настанени чужденци, които нямат статут на бежанци. Най-вече – афганистанци. Имаме дом в Доганово за деца, лишени от родителски грижи, като имаме изрична заповед от социалното ведомство, че нямаме право да настаняваме деца и след това от същото това ведомство се обаждат и казват "ще ви изпратим 5 деца, 10 деца". Като на никой не му прави впечатление, че са винаги между 17-18 години – нямат лични карти. Всичките са изгубили документите си, а визуално това не са деца. Аз съм ги виждал. Това не са деца, това са 23-5 годишни мъже, бойци, според мен. Аз познавам кога един човек е бежанец и мога да преценя дали това е бежанец или агресор. Тези хора бяха агресори. Докато няма ясни правила, не можем да се справим дори с 10 души. А другата гледна точка – едни чужденци в едно малко населено място много по-трудно се адаптират. В големия град се смесват по-лесно и се приемат по-лесно. Ние тук всички се познаваме. Затова провокирахме един национален диалог – какви ще бъдат правилата оттук-нататък. Защото едно е да дадеш на някого документ да пребивава, но да не отидеш да видиш къде ще живее. Защото те тук дойдоха на един адрес, на който се оказа, че живеят 9 души по документи. Има изискване на закона – на колко квадрата, колко човека могат да живеят. После се оказа, че това е една гара разпределителна. Държавата трябва да има контрол - като приеме някого, къде живее той. А за конкретното семейство – още ли е тук? Да, още е тук и още не е получило документи за пребиваване. Другото, от което не се интересува държавата, е откъде тези хора се издържат. Откъде? Кой дава парите? Дали е някой роднина или е някоя клетка, която ги финансира, за да стоят тук и в един момент да ги активира? Тук идваше един адвокат, който ходеше и на 4-5 адреса разнася храна. Откъде е тази храна? Никой не следи. В следващия момент се оказва, че синът на това семейство зарежда кафетата в района с медчета, захар и сметана на половин цена. Как става това нещо? Защо той е в сивия сектор, а един наш съгражданин остава без работа, защото той е в сивия сектор и не плаща данъци. Просто не мога да си представя, че за месец за един бежанец се дават пари, колкото за майка ми за 10 години. Тя взима 181 лева пенсия. Не го разбирам. И цялата европейска политика не разбирам. В чисто човешки план съчувствам на тези хора, изпращали сме им и храна, но държавата трябва да упражнява контрол.
Търсене
НАЦИОНАЛНА ДЕКЛАРАЦИЯ
За повече красота около нас