ОБЩИНА ЕЛИН ПЕЛИН ПРАЗНУВА ТРЕТИ МАРТ
  КОЛЕДАРИ 2015

Да си Коледар значи да поддържаш българския дух, да поддържаш България!

Цветан Велинов и Любомир Венков – двама млади хора, които стоят в основата на организацията на Коледарската група в град Елин Пелин през 2015 година, споделиха впечатленията си от коледуването.

Кога за пръв път се включихте в Коледарската дружина на Елин Пелин? И как се случи така, че попаднахте там? Какво Ви привлече?

Цветан Велинов: За първи път се включих в Коледарската група през 2010 или 2011 година... Отдавна беше. Аз съм музикант и свиря на тъпан. От малък се занимавам с народно творчество, с народна музика. Танцувах в Шопски ансамбъл, след това се заех с ударни народни инструменти. Радетел съм за запазването и развитието на българските обичаи. Това с Коледарската група се случи съвсем естествено. Тогава групата мина покрай дома ми. Тъй като познавам основателите, Благой и Павел, ги попитах има ли възможност да се включа и те веднага с радост откликнаха. Така започнах активно да участвам в групата, като подпомагам дейността й с привличане на млади хора, с организационни задачи, с осигуряване на реквизит – ямурлуци, калпаци, коледарки. Участвам и като музикант с личния си тъпан.

Любомир Венков: Първото ми участие в групата беше през 2015 година. Знам за Коледарите от 2-3 години, но все някак си пропусках момента, улисан в други дела. Миналата година случайно ми попадна във Facebook публикация за кукери. Сетих се, че в Елин Пелин кукери няма, но пък има Коледари. Знаех, че Цветан се занимава основно с организацията на групата като неформален ръководител, свързах се с него и той ме въведе. По принцип съм привърженик на нашите традиции и винаги ми се е искало те да се почитат и пазят от колкото се може повече хора. Включвайки се в Коледарската група, бях с идеята да помогна за запазването на духа на тази много хубава българска традиция, да разпространя информацията, да я популяризирам с лични контакти и чрез социалните мрежи. Разказах на всички свои приятели и голяма част от тях се включиха в организацията. Радвам се, че срещнах хора, всеки един от които е родолюбец и има силно желание да помага за запазването на обичаите ни.

Какво Ви накара да се заемете с организирането на групата през 2015 година?

Цветан: За мен мотивът е продължаване на традицията. Искам това, коео сме правили през годините, да продължи, да не се губи.

Любомир: Отдавна искам в Елин Пелин да има силно изявена традиция, да има ярки обичаи. За мен беше много важно да се знае, че в града има Коледарска група и затова се заех с популяризирането й.

Разкажете ни за подготовката на дружината за обиколката на 25 декември 2015г.?

Любомир: С подготовката започнахме около месец и половина по-рано. Част от нея беше задачата повече хора да разберат за инициативата, за да съберем голяма група и да обиколим повече къщи.  Доволен съм, че много мои познати се включиха. Откликнаха предимно хора от средите на нашите приятели, но се надяваме занапред да има още по-широк отзвук. Преди Коледа имахме събрания два пъти като идеята беше да видим колко хора сме, да начертаем маршрутите, да изберем и научим песните, да съберем костюмите и допълнителния реквизит. За мен и другите нови Коледари беше ценно, че хората от старата група ни запознаха с обичая, помогнаха ни, разказаха ни какво да очакваме. Ценно е, че вече има и филм „Елинпелинските коледари“ от документалната поредица „Фолклорът“ на Дестинация BG с автор и сценарист народната певица Илияна Найденова, който допълнително помага за популяризирането.

Цветан: По време на подготовката за осигуряването на реквизита направих връзка с читалищата, в които работя и където хората ме познават – НЧ „Елин Пелин 1896“ в град Елин Пелин, НЧ "Иван Вазов 1912“ в ж.к. Хаджи Димитър и НЧ " Виделина" в Бояна, град София. Чрез тях осигурихме ямурлуци, коледарки, калпаци за дружината. Вярвам, че е много важно да не забравяме християнския мотив, който е в основата на Коледуването. Покрай него се изгражда фолклорът. Освен музикант, аз съм и богослов. Затова подходих много внимателно към избора на песните, които групата подготви. Песните на Елинпелинските Коледари, освен че са специално подбрани, са и догматически издържани. Ние пеем песни като „Родило се Боже чедо“ и „Малка мома двори мете“. Те съчетават народния елемент и добрата вест. В тях Християнският мотив се запазва чист и неопетнен, запазва се смисълът на празника – а именно разпространяването на благовестието за Христовото рождение. Това за нас е ключово – да запазим първичния замисъл на Коледуването.

Колко къщи обиколихте и как ви посрещаха хората в Елин Пелин?

Любомир: Тръгнахме с амбицията да обиколим целия град. Искахме да съберем поне 30 човека. За толкова се бяхме и подготвили с реквизита. В крайна сметка се оформи група от 16 души, която беше изключително дисциплинирана. Групата тръгва след празничната литургия, винаги първо на изток. Разписание няма. Тази година някои къщи са ни чакали цял ден и не сме успели да минем. За тях се шегуваме – ако ни дадат Коледар, задължително ще минем догодина.

Цветан: След като тръгнахме от площада на града, разделихме групата на две – едната част трябваше да обходи района, заключен между шосетата за Лесново и Петково и околовръстния път. В този район ни познаваха от предходни години, много хора знаеха, че ще минем, бяха се подготвили, задържаха ни за дълго в домовете си. Навсякъде ни посрещаха топло, не само в къщите, където и преди бяхме ходили. И в блоковете имаше хора, които ни чакаха, канеха ни да се качим. Към тях призивът ни е да ни очакват долу, пред входовете, за да имаме време да минем на повече места.

Любомир: Аз бях в групата, която обиколи района към стадиона. За пръв път Коледарската дружина минаваше в тази част на града. Доста хора не очакваха, бяха изненадани. Други обаче знаеха, че ще минем или пък бяха чули възгласите и ни канеха. Някои, чиито къщи вече бяхме отминали, ни догонваха и ни връщаха към домовете си. Дори изненадахме приятел, който правеше кръщене на детето си в ресторант „Гайдарец“ и беше много вълнуващо. Обикаляхме цял ден – от 11:00 до 19:30 часа. За първи път не бях със семейството си на първия ден от Коледа, но не съжалявам, защото радвахме хората. А радвайки тях, се радвахме и ние.

Цветан: Тази радост е ценна. Когато човек отвори сърцето си за Благовестието, това е най-ценното за нас!

Кой беше най-вълнуващият за Вас момент?

Любомир: За мен най-вълнуващото беше, когато се събрахме двете групи заедно. Двете гайди, двата тъпана, всички коледари заедно на хорото! Силен беше и моментът на следващия ден, когато разделяхме събраните дарове (храни и напитки) и ги пакетирахме. Хората са давали, хора с отворени сърца. Още вечерта след коледуването се събрахме и решихме да раздадем събраното на нуждаещи се. Казахме си, че от хората ще отиде при хората. Направихме 37 пакета. Поинтересувахме се от приятели, близки, познати къде ще бъдем най-полезни и раздадохме тези пакети в Елешница, Потоп и Чурек. Искахме да допринесем за посрещането на празниците, да покажем на тези хора, че някой мисли за тях, да предадем доброто.

Цветан: Обединената група с цялата атмосфера, която носи, с целия си заряд, за мен също беше много вълнуващ момент от обиколката ни. А после, идеята да раздадем даровете се яви съвсем естествено. Осъзнахме, че ние самите нямаме нужда от всичко това, което хората ни бяха дарили. Да дадеш изисква да имаш ценностна система, да си с отворено сърце. Навсякъде, където минахме, се видя, че хората са отворили сърцата си за Христовото благовестие. И ние продължихме доброто – разнесохме дарове от хората за хората.

Любомир: Всичко, което се случи, ми показа, че така нареченият „шопски манталитет“ е може би само повърхността. Доброто е в нас, трябва само повод да се прояви. Затова имам надежда, че занапред ще има по-светли дни. Хората, които ни приеха, го показаха.

Какво да очакваме следващата Коледа? Какви са стремежите ви за Коледарската група?

Цветан: За следващата Коледа очакваме повече желаещи да бъдат коледари. Искаме да направим Коледуванео по-голям празник в Елин Пелин. Радваме се, че имаме подкрепата и на Българската православна църква. Разбира се, когато има много хора, винаги има и много мнения, но важното е да се запази автентичността на празника и да не се отстъпва от традициите и принципите, на които този обичай почива. Моят стремеж е все повече хора да се обръщат към фолклорните традиции и към Бога. И да не забравяме, че в основата на Коледуването е благата вест за Христовото рождение.

Любомир: Имаме вече идеи за следващата Коледа. Например, да се тръгне през нощта, както са го правели предците ни, да започнем организацията поне месец и половина по-рано и да привлечем повече хора, за да посетим още повече домове. Знам, че в Петково и Равно поле, а може би и в други села в Общината, има Коледарска традиция. Готови сме да съдействаме с каквото може, за да пламнат искрите в цялата община. Това, което очаквам от хората, е да дойдат с искрено желание да се включат и да поддържат традициите живи. Защото времената за страната ни са тежки. Българският дух и българските традиции са тези, които ни дават сила. За мен да бъдеш Коледар, значи да поддържаш България.

Търсене
НАЦИОНАЛНА ДЕКЛАРАЦИЯ
За повече красота около нас