Община
Елин Пелин

20.04.2016

Интервю с Ангел Бонев, понастоящем кметски наместник на с. Караполци, кмет на община Елин Пелин за мандат 1995 – 1999 г., заместник-кмет от юни 2015 до април 2016 г., и.д. кмет на община Елин Пелин от 17.09 до 13.11.2016 г.

1. Г-н Бонев, разкажете ни за началото на работата си в общинската администрация – кога и на каква длъжност започнахте и как се развиха нещата, за да стигнете до кметската позиция в периода 1995 – 1999 г.

През 1978 г. беше създадена Селищна система Елин Пелин. Тогава работех в отдел „Организационен“ на Комсомола – София окръг. Първият кмет на новата община беше Спас Кондов. През октомври 1979 г. се срещнахме и той ми предложи да стана част от екипа му като началник отдел „Организационен“. Така след 2 месеца започнах работа в Общината. Имаше някои формалности за ръководния състав при работа в системата на народните съвети. Отговарях за работата с кметствата (също новосъздадени), кадрите, заседанията на ИК на ОбНС, сесиите, контрола на решенията, взети от двата колективни органа. Създадох Клуб на общинския съветник, организираме приемни по села, избирателни райони, имаше мажоритарни избори. Отговарях и за връзките с масовите организации. Ежемесечно се правеше обучение на кметовете с лектори от университети и институти, обучавахме и общинските съветници. Така през 1982 г. станах съветник на кмета, който тогава беше и председател на ОбНС, длъжностите не бяха разделени, както сега. Тук задачата ми беше техническата подготовка и провеждане на сесиите на общинския съвет – една огромна работа като се започне от дневен ред, протокол, решения, изказвания, контрол на решенията и размножаване на материали. Имах на подчинение само един протоколчик – машинопис.

И така година след година се утвърждавах като кадър на общинската администрация. Трябваше да посещавам ежемесечните заседания на кметските съвети по села и изготвях месечни анализи за работата им.

През 1987 г. бях избран за председател на синдикалната организация (КНСБ), а за секретар бе избрана г-жа Вера Додова. Вършехме огромна синдикална дейност, имаме незабравими спомени от бригади, спортни и културни мероприятия, от подпомагане на членовете, включително и финансово.

След 1989 г. станах председател на ОбНС на БСП. На вторите демократични избори се събраха всички леви политически сили в общината и единодушно ме номинираха за кандидат за кмет на общината. Спечелих изборите за мандат 1995 – 1999 г., като в много населени места имах над 75% подкрепа. Така започна моето кметуване.

2. Имаше ли трудни моменти в работата Ви като кмет, заместник-кмет и изпълняващ длъжността кмет на общината и как се справяхте с тях?

Винаги е имало трудности в дейността на един кмет, и.д. кмет и заместник-кмет. Това е огромна отговорност, пък и когато си на върха, вятърът духа най-силно. Най-голяма е тежестта, когато си кмет - има единоначалие, отговорността поемаш лично, всички те гледат под лупа. Всяко действие се забелязва, опозицията също внимателно следи кметските действия. Трудно беше, когато през 1996 – 97 г. имаше жестока криза, срина се финансовата система. Сутрин раздавах брашно за фурните в общината, но не допуснах купони в Елинпелинско. Раздавах по 350 литра бензин. Представяте ли си 350 литра за цялата община, а хората искаха да закарат до болници близки, и то деца, имаха нужда от личен превоз. Зареждахме и линейките на Бърза помощ. Не допуснахме да има корупционни схеми. Хората ми вярваха и аз работех за тях – нямаше събота, нямаше неделя, работех с един заместник-кмет. За целия мандат съм бил в отпуск само пет дни.

Ситуацията в двете години по време на кризата ми беше най-трудна, но като виждах благодарността на хората, ми беше приятно да работя за тях. Договорът между мен и избирателите ми беше скрепен на уважение и зачитане на правата на всеки. Каквото обещаех, се стараех да го изпълня.

Като и.д. кмет подготвихме демократично провеждане на изборите, заедно с което изпълнявах ежедневните административни задължения. Тук си сам – няма заместник-кмет, няма общински съвет. Справихме се отлично според оценката на политическите сили, нямаше жалби за неправомерни действия на общинската администрация. Не само това – за тези 2 месеца и половина изпълнихме повече от 5-6 проекта, започнати преди и по време на подготовката на изборите. Работехме в синхрон, като един механизъм с присъщата му точност и с изискваната законност.

Изпълних и една моя мечта – да осигурим помещение за местния музей. Отремонтирахме го, финансирах го и макар да имаше трудности от техническа гледна точка, музеят е факт. Няма село в общината, което да не е подпомогнато през този период за детски градини, читалища и медицински центрове. Те ме търсеха всеки ден и имаха нужда от помощ, а идваше и зима. За съжаление, не успях да направя кът на общинските кметове през годините, а бях обещал.

3. От всичко, което сте направил по време на работата си в управлението на община Елин Пелин, какво е това, с което искате хората да Ви запомнят? Кое е най-голямото Ви лично постижение?

Трудно е човек да говори за себе си. Кметуването ми беше един нелек мандат, но опита и търсенето на най-важните неща за населението ме карат да спомена направеното, за да знаят хората, че то е постигнато с много труд и себеотдаване. Не ще забравя как започнахме и завършихме последния построен общински жилищен блок през 1988 г. Десет години преди това и петнадесет години след това не се строят такива блокове. А нужда има. Не на второ място е газифицирането на град Елин Пелин. През 1998-99 г. доставих газ до болницата, до двете училища, детската градина в центъра, Общината, банката, РПК и др. Това беше една придобивка, която се разви след това. За мен това е исторически момент.

С много усилия взех автогарата и 14 автобуса от Министерство на транспорта и създадох общинско предприятие за превоз на пътници, укрепих БКС, която извършваше ниско строителство, сметосъбиране, снегопочистване, озеленяване, измиване на улиците. Да не изброявам колко техника закупихме. И двете предприятия бяха продадени през 2005 г. Тогава едни общински съветници гласуваха да бъдат ликвидирани Автогарата и БКС, а сега същите гласуват и искат да бъдат създадени пак като общински дружества. Въпрос на интереси ли е, на морал ли е?! Питам ги защо подариха закупената автомиячна машина, а сега търсят такава техника...

Не мога да подмина и как запазих болницата на фона на закриващи се здравни заведения през 1988 г. Не само я запазих, но разкрихме и „Неврологично отделение“. Каква радост беше при откриването му!

През 1999 г. завършихме и открихме кметските сгради в с. Нови хан, Габра, Чурек, центъра с водното огледало в с. Равно поле. Не искам да се забравя, че Добри Стефанов от БТК, аз, дядо Добри и А. Зашева се събрахме и започнахме реставрацията на църквата в Елешнишкия манастир. Тогава тя беше разрушена, а днес й се радват всички посетители. През 1996 г. завършихме и открихме Районния съд в град Елин Пелин и новата ж.п. гара. За мандата ми като кмет са ни върнати само 5 решения на ОбС. Това говори, че сме работили законово.

Важното за мен беше, че хората ми вярваха и идваха при мен по всяко време и по всякакви въпроси. Имаше различни случаи, които са се запечатали в съзнанието ми със своята искреност, сила и благодарност. Всичко това не е отчет, а постижения, даващи отзвук за много години напред.

След кметуването ми имаше и разочарование. Дълго време не работех. Изкарвах прехраната си със събиране на вторични суровини. Беше много трудно време за мен и семейството ми.

4. От 2003 година сте кметски наместник на село Караполци. Какво искате да направите за селото, което до момента не сте успял? Как виждате бъдещето на Караполци?

Направиха се десетки неща в с. Караполци. За два мандата се вложиха около 300 хил. лв. Вече имаме 92% изграден канал за отпадни води. Малко села могат да се похвалят с такава придобивка. Коренно се промени инфраструктурата и облика на селото. Създаде се добра база за живеене, построиха се доста нови къщи и вили. Ежедневно десетки хора посещават селото, за да си наливат питейна вода. Стремим се да създадем добри условия, да има чистота и уют в парка с чешмата.

Тъжно е, че селата намаляват – това ми е болка, която дълбоко преживявам. Виждам как населението се топи, макар че все още са живи нашите села в общината.

Занапред дано успеем да довършим канализацията и на последната улица и да завършим благоустрояването на няколко обекта в селото.

Искам Караполци да се развива като село за отдих, за селски туризъм и място, където се пази българщината чрез историята на селото, историческите ни традиции и паметници. Планирано е да заработят две къщи за отдих, а се надяваме и на строителство на цял комплекс от Овергаз.

5. На 5 април колегите Ви от общинската администрация организираха събиране по повод пенсионирането Ви. С какви чувства си тръгвате от Общината?

Благодаря на всички колеги и на кметствата, че ми направиха такава изненада! Вярвам, че през всичките тези години имаше взаимно уважение. Желая им успехи! Аз не си тръгвам, аз оставам все пак в екипа. В този колектив има прекрасни служители, отдадени на работата си, заслужаващи уважение. И бих им казал да не бързат да достигнат пенсионна възраст - времето си има своите закономерности и лети бързо.

6. Какъв е Вашият съвет към настоящия управленския екип на общината? А към младите хора, решили да тръгнат по пътя на политическата кариера на местно ниво?

Исках много неща да предам на новопостъпилите на работа, но мисля, че не успях. Просто се разминахме по различни причини. Искам да им кажа: Уважавайте всеки гражданин! Отнасяйте се с по-голяма отговорност към дейността на общинската администрация и към отраслите, за които отговаряте. И най-важното – спазвайте законите!

Времето на предизборните обещания отмина. Сега е време да се стъпи здраво на земята и всички да се захванат за работа, и то ежедневна, за да се случи нещо добро. Всеки ден е ценен, за да се реализира нещо. Забавянето води до разочарование, а шопите не обичат да чакат.

Младите, тръгнали по пътя на политическата кариера, искам да посъветвам да работят с отговорност към избирателите, с уважение към исканията им, за да им вярват, хората да ги търсят и да имат нужда от тях. Не ги отпращайте с лекота, без да решите въпросите им. Когато формално се отнасяте към тях, те виждат, че нещо се къса между админситрацията и гражданите. Злобата и отмъстителността унищожават политиците.

И накрая, каквото и да казват за политиката – трябва и в нея да има морал!