Община
Елин Пелин

Равното Софийско поле е било средище на народи и култури, тъй като през него минавали важни пътища, свързващи Азия със Западна Европа. Многобройни са следите от стари селища и крепости, строени по протежението им. През територията на общината минава тъй нареченият Траянов друм от II век. Тракийските селища и надгробни могили и находките в тях свидетелстват за висока духовна и материална култура. Римската и византийската култура също са оставили значими следи. До с. Лесново, край римския път (III век) се е намирала голяма пътна станция, наречена Бурагара (среща се и като Бугарака). Югозападно от гр. Елин Пелин са открити и проучени от археолозите останки от крайпътна стражева кула (стражница) с прилежащо към нея малко селище (IV век). Пак там са намерени останки и от създадено по-късно славянско селище, просъществувало до началния период на турското владичество. На три километра южно от с. Нови хан се намират слабо запазени руини от тракийско селище с крепостна стена. На няколко места в западна посока от селото има останки от римски селища.

Някои селища от общината са просъществували на почти едно и също място от времето на Втората българска държава до днес. От този период е запазена църквата “Свети Николай Чудотворец” в с. Столник. Край с. Елешница се е намирала българска крепост, разрушена при нашествието на турците. На 4 км от същото село е Елешнишкият манастир, който е един от манастирите на тъй наречената софийска Мала Света гора, построен през XV век. През XVI-XVIII век той е бил оживен книжовен център. В църквата му “Света Богородица” са запазени ценни стенописи от XVI и XIX век. През XVIII век в него е открито килийно училище. В с. Доганово се намира най-старото килийно училище в селище от района (от 1835 г.). Поради равнинния терен и близостта до черкезките селища и големия турски гарнизон в гр. София местното население взема слабо участие в Априлското въстание. След въстанието село Голяма Раковица е ограбено и опожарено, а водачите на бунтовната рая са заточени в Диарбекир.

Елинпелинският край е едно от най-запазените средища на шопската етнокултурна общност - типичният твърд говор, белодрешното облекло, характерните народните танци, песни и хумор. Традициите на местното население намират своята ежегодна изява на Шопския празник в гр. Елин Пелин, който се провежда от 1970 г.

Още през Възраждането тогавашното с. Новоселци (сега гр. Елин Пелин) постепенно се превръща в естествен културен и търговски център за близките селища. През 1881 г. то е обявено за един от околийските центрове на Княжество България. Голяма роля в развитието му изиграват построяването на железопътната линия София - Саранбей (Септември) и създаването на първата керамична фабрика в страната - “Изида”, намираща се на 4 км южно от сегашния град. С течение на времето селото укрепва икономически. В края на XIX век са създадени класно училище и читалище, които работят за повишаване на културата и просветата на населението в региона. През 1950 г. с. Новоселци е преименувано на Елин Пелин. От 1960 г. е обявено за град.