НЧ „Стоян Богданлийски 1931”, с. Габра
Началото на читалищната дейност в село Габра е поставено през 1931 г. в къщата на Стефан Христов Свиленов, където се е намирало и първото радио в селото. Около него започват да се събират местни учители, които решават да учредят читалище „Просвета“. В начало библиотеката на читалището е била съвсем скромна — състояла се е от едва 160 книги. Читалището е било абонирано и за 8 вестници и списания. Всичко това се е съхранявало в един стар училищен шкаф. Започват да се изнасят беседи, главно на исторически и културни теми. През 1942 година е поставена и първата пиеса „Ординарецът плаща“, която се превръща в истинско събитие за селото. Поставени са над 40 пиеси. В изнасяните пиеси дейно участие взема Стоян Богданлийски — учител по математика и един от първите дейци на местното културно средище. В западното крило на училищната сграда са съединени две класни стаи, за да бъдат ползвани като театрален салон. Освен театралната трупа, в училищното мазе репетират певческата и танцовата трупа. Първата им изява е през 1947 г. на „Фестивала на българо-съветската дружба" в тогавашния околийски център Ихтиман.
В началото на 1960 г. се отрежда парцелът за сградата на читалището. Започват изкопните работи, а в строежа са вложени 110 хил. лв. по линията на самооблагането и 4 хил. трудови дни. Сградата е построена само с безвъзмездния труд на габренци. На 16 януари 1962 година новият дом на читалището отваря врати.
Вече в условията на добрата материална база, която предлага читалищната сграда, започват дълги репетиции и трескава работа. Фолклорните състави вземат участие в различни празници и художествени прегледи. Неизменно присъстват на всички национални събори за народно творчество в Копривщица. Най-голям успех фолклорните състави на с. Габра жънат през 1976 г. на Третия събор за народно творчество в Копривщица когато печелят 4 златни медала с представянето на обичая „Сватба“.
Успехите, пожънати на копривщенска сцена, се простират надалеч. Очарован от представянето на габренци, завеждащият редакция „Народна музика“ към Белгийската телевизия, Херман Вьол Стеке идва в Габра и заснема филм за обичая „Сватба“. След излъчването му в Белгия започват да пристигат покани за гостувания и участия от тогавашната ФРГ, Холандия и Франция... Така през 1979 г. читалищните състави заминават за участие в Международния фолклорен фестивал в Кьолн. На сцената пред величествената Кьолнска катедрала габренските певци и танцьори взривяват публиката, която им поднася бурни аплодисменти. Три от авторитетните немски издания излизат с материали, от които се чете – "Автентична народна музика и за нас ритмично непонятни народни танци, показаха 22 мъже и жени от българското село Габра."
През 1981 г., по случай 50-годишния юбилей, Габренското читалище е наградено с орден „Кирил и Методий“, II-ра степен за активна културна и просветна дейност. През 1982 г. габренските самодейци отново са поканени да вземат участие в директни телевизионни и радио предавания в Брюксел, Париж и Кьолн. След зрелищен концерт в белгийската столица българският посланик им изпраща цветя, а публиката ги понася на ръце.
След бурните успехи зад граница фолклорните групи не престават своята работа. Съставите за народни обичаи пресъздават целия обредно-фолклорен календар на Габра — „Гергьовден“, „Сватба“, „Прошка“, „Бъдни вечер“, „Топене на невести“ и „Коледуване“. Обичаите „Лазаровден“ и „Джамал“ отдавна са неотменна част от празничния календар на селото. Колективът на кукерския обичай има няколко участия на Международния фестивал за маскарадни игри „Сурва“ в гр. Перник, а на Втория международен фолклорен фестивал „Кукове“ в гр. Раковски отново се доказва и печели златния медал.
Танцовите и певческите фолклорни трупи към читалището вземат участие в много наши утвърдили се фестивали като „Орфеевите празници“ в Смолян, Старопланинския събор „Балкан фест“ във Велико Търново, Националния събор в Неделино, участват на всички „Шопски празници“ в град Елин Пелин. Фолклорните състави към читалището осъществяват няколко турнета в Румъния и Турция, следвани от множество медийни изяви в националните медии.. През 2000 г. младежката певческа група записва в БНР компакт диск с 10 автентични народни песни.
През декември 2006 г. Габренското читалище тържествено отбелязва 75-годишнината от основаването си. Във връзка с юбилея и 25-годишнината от смъртта на един от "бащите" на местното културно средище, на редовно общо събрание читалищните членове единодушно вземат решение Народно читалище „Просвета“ да се преименува в Народно читалище „Стоян Богданлийски“.
Читалището притежава богат етнографски фонд, съхранил автентични носии и предмети от бита на старите габренци, който е оформен в постоянна етнографска експозиция. Библиотеката разполага с над 15 хил. тома литература и се обновява периодично. Разполага и с компютърна зала за лесен достъп до информация, знания, комуникации, електронно съдържание и предоставя услуги на местната общност.
Народно читалище „Стоян Богданлийски“ има дълги традиции в опазването и съхраняването на местния фолклор и в утвърждаването на културния живот в селото. То е "лицето" на Габра. През него са минали поколения габренци, оставили своя безценен принос.
Секретар: Магдалена Спасова
Т: 071506/ 919, 0885 706 847