Община
Елин Пелин

По повод 35-ия рожден ден на ВГ "Камбанки" към НЧ "Елин Пелин - 1896" ви представяме интервю с ръководителя на групата - г-жа Бинка Георгиева.

Г-жо Георгиева, Вие сте създател и вече 35 години ръководител на ДВГ „Камбанки“. Разкажете ни как започна всичко. И когато създадохте „Камбанки“, мислила ли сте, че ще стигнете до тук – 35 години и множество награди и отличия. Как избрахте името на групата?

Иска ми се най-напред да започна с това, че идеята за създаването на групата не е моя, а на г-жа Станка Ковачева, тогава директор на Пионерския дом. Приех предложението, събрахме деца от І-ви и ІІ-ри клас и започнахме да репетираме. Решихме, че ни трябва име на групата и на една репетиция раздадох на всяко дете по едно листче, за да напише своето предложение. После, след като прочетохме предложените имена, децата сами си харесаха да са „Червените камбанки“. Няколко години след това се утвърди името само „Камбанки”. Дори имаше закачки от колегите  след 1989 г. дали сега няма да сме „сини“ камбанки. Но това е в рамките на шегата, разбира се.

35-години история зад гърба на групата е време, което безспорно доказва сериозността на школата Ви. Как Вие лично оценявате изминалото време? Какви са най-големите успехи, които постигнахте?

35 години наистина не са никак малко време, но то просто не се усеща. Това, че децата пеят, свирят на пиано, танцуват, изявяват се на сцена е чудесно и смятам, че си заслужава усилията, които ние заедно – аз и децата, полагаме и че това време не е загубено. А по отношение на успехите - ако мерило са наградите, които съставът е завоювал, да, имаме и то не малко. Ако мерило е това, колко тях са станали музиканти – да, доста са децата от състава, които завършиха средно и висше музикално образование и си избраха професия в областта на музиката. Но за мен най-големият успех е, когато видя радостните, усмихнати личица на децата след успешно представяне на сцената, когато публиката ги аплодира или им връчват поредната награда на конкурс.

А най-трудните периоди? Имаше ли моменти, в които Ви се е искало да се откажете?

Разбира се, че е имало такива периоди. Най-трудно е било, когато вече пораснали деца, с които с лекота се работи, напускат състава и всичко започва отначало, с нови деца, с които на репетиция не се получава това, което искаш. Колкото до отказването, аз винаги съм си казвала, че ще работя със състава, докато има желаещи деца. Ако се окаже, че няма деца, е, значи се отказвам. Както се вижда, това с отказването не се получи досега. Кога са по-малко, кога са повече, но винаги е имало желаещи деца да пеят. Ако са по-мънички, от детска градина, родителите ги водят. Ако са по-големи - ученици, вече идват и сами се записват.

Колко деца са преминали през ВГ „Камбанки“? Как ги избирате и как ги мотивирате да репетират и да влагат сериозни усилия, без които резултатите не биха били възможни?

През тези 35 години доста деца, стотици, са пели във състава. Някои за година-две, други са пяли доста сезони до 13, 14-годишна възраст. Не ги избирам предварително, а приемаме всички желаещи. После по пътя на естествения подбор някои се отказват, защото нямат време за репетиции или защото не им харесва да пеят, а повечето продължават и така щафетата се предава от поколение на следващо поколение вече 35 години.

Колкото до сериозните усилия и мотивацията, може би, защото аз влагам всичко от себе си, когато разучаваме или изработваме дадена песен, това се предава и на децата, сигурно е заразително. Сценичните изяви, участията в конкурси, също много стимулират децата. Разбира се, постоянно им повтарям, че ние не пеем за награди, но те са си деца и естествено, че една награда, един успех ги мотивира с още по-голямо усърдие, с повече увереност в себе си да репетират и продължават напред.

Кои са композиторите и текстописците, с които вокалната група работи и е работила през годините? Как се получава спойката – композитор – автор на текст – изпълнители?

През всичките тези години създадохме доста запознанства, приятелства дори с много композитори, автори на детски песни – Андрей Дреников, Юлиян Слабаков, Петър Льондев, Вячеслав Кушев, Филип Павлов. От поетите - доста песни преди години направихме по стихове на Харалампи Харалампиев, също така и на поета Кирил Назъров. А първият композитор, който ми се обади след като чул тази никому неизвестна група /през 1983 г./ да изпълнява негова песен в телевизионно предаване и я харесал, беше Димитър Кърнолски. Доста години след това той ни помагаше със съвети, със свои песни, с аранжименти на други детски песни.

Кои са любимите Ви песни от репертоара на групата?

На този въпрос ми е много трудно да отговоря. Все едно да попитате една майка на няколко деца кое е любимото и дете.

Бих могла да посоча кои песни се харесват най-много на публиката, бих могла да посоча и кои се харесват най-много на децата и ги пеят с голямо желание и вдъхновение. Що се отнася до мен, аз си харесвам всички песни, които съставът изпълнява. Това е може би, защото избирам такива, които да ми харесат, да са сполучливо съчетание на текста и музиката, да са подходящи за възрастта на децата, дадена песен да съдържа и някои трудности, които дават възможност на децата за напредък в музикалното им развитие.

Ще споделите ли с нас момент от историята на групата, който дълбоко Ви е трогнал, който е незабравим?

Много такива незабравими моменти е имало. Идва ми наум едно пребиваване на лагер на Егейско море, Турция, Чанаккале. Бяхме в базата заедно с около 300 турски деца. Една вечер изнесохме пред тях концерт, изпяхме си песните, между които изпълнихме песента „Ой, шопе”. Какво са разбрали от българките песни турските деца не знам, но беше много приятно на другия ден различни деца да ни срещат, подвиквайки: „Ой, шопе”, ама така, весело и доброжелателно, с усмивка. И така, до края на смяната бяхме „Ой, шопе”.

Вашият живот е свързан силно с музиката. Освен нея, какво вълнува и изпълва сърцето на г-жа Георгиева?

Освен работата ми с децата в областта на пеенето и свиренето на пиано, която е всепоглъщаща, грижите и вълненията ми са свързани със семейното обкръжение, с дъщеря ми и с внука, който вече порастна. На тях съм им длъжница, не можах да им отделя толкова време, колкото би ми се искало. Може би затова дъщеря ми стана художник. След детската градина вечер стоеше при мен в читалището, докато приключа с уроците и за да стои кротко и мирно, все рисуваше.

И за финал - кое е следващото предизвикателство пред ВГ „Камбанки“? Какво си пожелавате днес – на себе си като ръководител и на Вашите сладкогласни „камбанки“?

Предизвикателства – колкото искаш! Най-скорошното е участието на групата на 26.11.2016 г. в Национален коледен фестивал в гр. Кюстендил, а седмица след това е концертът, който подготвяме 35 години „Камбанки“. На моите мили „Камбанки“ пожелавам да са здрави, усмихнати, весели, трудолюбиви, да постигат мечтите си, за което се иска упоритост и постоянство. Пожелавам им да обичат музиката, която ни дава толкова много и да я споделят с хората!

На себе си пожелавам да съм здрава, да имам сили и енергия да работя с тези прекрасни деца.