ОБЩИНА ЕЛИН ПЕЛИН ПРАЗНУВА ТРЕТИ МАРТ
ИНТЕРВЮ С ВАЛЕРИ ВАТЕВ


“Животът започва там, където свършва зоната ви на комфорт.”
Нийл Доналд Уолш 
 
януари 2017 г.

Интервю с Валери Ватев

През август 2016 година нашият съгражданин Валери Ватев изкачи връх Елбрус. Елбрус се намира в Кавказ на територията на република Кабардино-Балкария в Руската федерация. Той е най-високият планински масив и връх (5642 м) в Русия и в планинската система Голям Кавказ. Елбрус е най-високият връх в Европа.
 

Как се запали по планините?

От дете обикалям планините. Като малък обикалях местностите край с. Столник, където съм прекарал голяма част от детството си. Ходехме с приятели по горите и карахме колелета и това беше нашето забавление. По-късно, девет години от живота ми преминаха в системата на МВР, почти шест от тях в отряда за борба с тероризма. Там физическата подготовка и тренировките в планината са силно застъпени. Запалих се много и това стана част от живота ми. В България няма планина, която да не съм обиколил.

Как се стигна до Елбрус?

Свързах се с Митко Колешев от „Вертикален свят“ и с група, които организираха участие в експедиция до Елбрус. Групата, с която изкачихме върха, включваше само българи, бяхме страхотна компания, но там имаше и хора от цял свят –  Русия, Испания, Англия, Франция... Имаше даже хора от Ливан, с които направихме връзка и имат намерение да ни гостуват. Чрез тези запознанства и общуване човек черпи опит, вдъхновява се от постиженията на другите, получава ценна информация за следващи експедиции. А това са важни неща.

Разкажи ни за самата експедиция. Кои бяха най-трудните моменти?

В процеса на подготовката за експедицията, около 2 месеца преди това, се получи информация за смъртен случай на алпинист поради белодробен оток при изкачване на Елбрус. Едва тогава осъзнахме, че височината наистина е голяма. Преди Елбрус, освен в България, бях изкачил средната игла на Монблан и малкия Матерхорн в Алпите. Факт е, че истинският алпинизъм започва над 4000 метра. Едва на експедицията до Елбрус разбрах в действителност как височината действа на човешкия организъм, въпреки че бях много добре подготвен физически.
Самата експедиция трае 8 дена. От тях 4-5 дена са за аклиматизиране, един ден е същинското катерене до върха и един ден е резервен. Цялата нощ преди катеренето валя сняг. Водачът ни смяташе, че няма да можем да продължим по план на сутринта и че едва ли не ще бедстваме, което беше доста разочароващо за всички ни. За щастие, руски водач ни насърчи, обяснявайки, че в тази планина може в един момент да вали сняг, а в следващия да изгрее слънце. Така че станахме в 2 часа сутринта, подготвихме се и в 4 часа поехме към върха. Атмосферното налягане, липсата на кислород – всичко това оказва сериозно влияние върху организма и е истинско изпитание. Интересното е, че в началото на изкачването българската група беше на опашката, но после стана така, че се качихме първи. Качихме върха за 3 часа, при обичайно време за качване от почти 5 часа. Разявхме българското знаме, подарък от дъщеря ми, и го оставихме да се вее там – на 5642 метра. Температурата на върха беше около  -15  градуса. Всъщност, улучихме хубаво време – през нощта валя сняг, а на слизане грееше слънце.

Експедициите, за които разказваш, изискват доста средства. Как се справяш?

До момента се справям сам, като имам пълната подкрепа и на приятелката ми, защото понякога се налага да се лишим от нещо в името на изкачването на някои връх.  Всичко сам си плащам, което не е лесно, тъй като се изисква сериозно финансиране. За да се включа в експедицията до Елбрус и да реализирам целта си, се наложи да продам колата си, но не съжалявам нито за миг.

Какво ти дава алпинизмът и планината въобще?

Удоволствието от изкачването и достигането на върха е невероятно. Това винаги ме зарежда, чувствам се добре, щастлив съм. Уча на това и дъщеря си, която също е много активна в спорта. Ходи редовно на ски-училище, тренира в СК „ТЕА Денс“. Също така успях да запаля по планините и приятелката ми, като тя вече има в актива си някой от най-високите върхове в България. Спортът помага на човек да се изгради като личност, да се научи да поема отговорност, да оценява силите и възможностите си, да се преодолява.
Помня всички пътешествия, които съм правил. Например, през 2012 г. обиколих част от Европа сам на мотор. Много време исках да го направя, все не намирах компания и един ден реших, че повече няма да го отлагам и поех. Всички тези пътешествия и срещи с планината осмислят живота ми. Това са изживявания, които остават за цял живот.
Вярвам в сентенцията, че животът започва там, където свършва зоната на комфорт. Да преодоляваш себе си, да преминаваш собствените си ограничения – това те прави жив.

Какво би посъветвал младите хора, които искат да тръгнат по твоя път?

Добре е да знаят, че в планината, колкото и да се чувстваш подготвен физически, всъщност никога не можеш да кажеш, че си на 100% готов. Най-много грешат самоуверените. Удоволствието, което планината дава, е невероятно. Ние в България имаме прекрасни планини, нека ги изкачват и опознават!

За какво мечтаеш сега, след връх Елбрус?

Следващата ми цел е Килиманджаро – най-високата планина в Африка с 5892 м. Вярвам, че ще се случи, проучвам възможностите и изискванията. Когато човек реши нещо, той го прави! Осъзнаваш какво те прави щастлив, определяш приоритетите си и ги следваш. Винаги може да намериш оправдание, за да не се случи нещо, но така само се отдалечаваш от мечтите си, от себе си...


                           

Търсене
НАЦИОНАЛНА ДЕКЛАРАЦИЯ
За повече красота около нас