Качество на въздуха
  Петя Златилова – с. Богданлия

Интервю с Петя Златилова –  Председател на Инициативния комитет за възстановяване на църквата „Св. Харалампий“ в с. Богданлия, община Елин Пелин

март 2016 г.

Въпрос: Г-жо Златилова, откога живеете в село Богданлия и какво Ви доведе тук?

Аз и съпругът ми о.р. генерал-майор Ангел Златилов в началото на 2004 г. решихме в околностите на гр. София да  закупим  малък парцел, в който да си построим еднофамилна къща. Така съвсем случайно попаднахме в с. Богданлия – просто почувствахме, че това е мястото, което търсим. И двамата със съпруга ми бяхме държавни служители – той  в Българската армия (Министерство на отбраната), а аз в МВР. От няколко години и двамата вече сме пенсионери. След големите отговорности и напрежение, които съпровождаха нашето ежедневие като офицери в двете силови министерства, след смяната на гарнизони и квартири решихме, че животът в напрегнатата градска среда вече не е подходящ за нас. Тази наша идея бе породена и от желанието ни да живеем самостоятелно, но същевременно да сме близо до нашите деца, които живеят в гр. София. По принцип и двамата сме родом от Южна България, имаме роднини в София, но в община Елин Пелин нямаме. Сега обаче споделям с Вас задоволството си, че в с. Богданлия и района около гр. Елин Пелин вече имаме много добри приятели и съседи, с които се уважаваме и често се срещаме по различни поводи.

Според мен и съпруга ми с. Богданлия е едно малко, тихо и красиво селце, скътано в подножието на Вакарелската планина, с чист въздух,  красива гора, зелени ливади и малка река. За селото старите хора казват, че е създадено от Бога, т.е. природата около него е благословена. Първите заселници били двама братя българи с имена Богдан и Илия, живяли в самоковско село. В дома им дошли трима турци, за да преспят. Те ги нахранили и напоили, но за „благодарност” турците понечили да се изгаврят със сестра им. Тогава двамата братя се разгневили, убили турците и ги заровили в двора на къщата си. След това натоворили своята покъщнина и с целия си род тръгнали да си търсят друго място за живеене. Пристигнали в този район, вървейки по течението на  река Габра, и видели изоставен кладенец, пили вода от него, а тя била бистра и студена. Огледали се наоколо и установили, че мястото е много хубаво. Така Богдан и Илия решили да се заселят именно в това землище. Имало и земя, която обаче била собственост на турски чифликчия. Двамата братя се срещнали с него и поискали той да им позволи да обработват малка част от нея, за да се изхранват. Когато родът им се разраснал, те закупили дадената им земя, но започнали да изкупуват и друга. Единият от двамата братя с име Богдан бил хубав и снажен българин, който винаги защитавал местните българи от турските своеволия, викали му войводата. На по-късен етап хората от съседните села започнали да наричат жителите на малкото селце „богданлиите” и така се стигнало до днешното име Богданлия (обединено от Богдан и Илия). По разкази на по-възрастни хора от селото, в съседната на нашата къща е пребивавал Васил Левски, но за това не са намерени доказателства. 

В днешни времена в нивите около нашето и съседните села се отглеждат житни култури, от които се получават добри реколти. Това потвърждава, че наистина района около селото е плодороден и благодатен, има и добри пасища, има чист въздух и околна среда. В бившия стопански двор на селото в момента се отглеждат около 150 крави, има овце и кози. От 2005 г. насам в селото са построени 5 – 6 нови къщи, около 10-тина са реновирани и в момента в селото живеят около 20-тина по-млади семейства, по-старите жители на селото са около 30. По данни на ЕСГРАО в селото живеят 85човека, а през летните дни и по време на големите празници селото оживява и броя на хората нараства значително. За съжаление в селото няма други забележителности освен черквата „Свети Харалампий”, която е паметник на културата, намира се в аварирало състояние и  продължава да се руши.  Всеки момент камбаната на храма може да падне, защото, когато бие, целият притвор се клати застрашително. Въпреки това, всяка година по време на големите християнски празници храмът се посещава от голям брой жители на селото, техни роднини и гости, както и хора от околните села.  Всяка година, на 10-ти февруари се отбелязва храмовият празник, когато иконом Иван Дамбов  изнася празнична света литургия и се раздава празничен оброк за здраве и благоденствие. Всяка година на 9-ти май в двора на храма се прави  курбан, на който се събират повече от 70-80 човека (местни хора и техни роднини, както и хора от околните села). С една дума, въпреки че храмът е в трагично състояние, той се посещава, което е добра индикация, че все повече хора възвръщат вярата си в Бога и търсят неговата утеха.

Въпрос: Разкажете ни повече за църквата – с какво тя е специална?

Храм „Свети Харалампий” с. Богданлия, община Елин Пелин е най-ярката забележителност на селото,  включена в списъка на Националния институт за паметниците на културата. Строежът на храма е започнал през 1881 г. и е завършен през 1882 г. Той бил извършен изцяло със средства, дарени от жители на селото и околните села, от Българската православна църква и Българската държава, като   откриването му е станало на 10.02.1886 г. Съгласно нотариален акт №178/15.07.1981 г., храмът и прилежащият му терен са собственост на Църковното настоятелство, а съгласно удостоверение №2581/05.04.1996 г. на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) към Министерство на културата, храмът е обявен за паметник на културата.

С протокол от 13.03.1996 г. комисия на НИНКН е констатирала, че храмът е в лошо състояние (наличие на влага, пукнатини, отделяне на притвора от основната част на храма - пристроен през 1920 г., разрушаване на външната и вътрешна мазилка и др.). Още тогава комисията предложила с цел извършване на консервационно-реставрационните работи по храма да се изготви пълна проектна документация. За съжаление в онзи период никой не се захванал с тази отговорна и тежка задача, от нито една институция не били отпуснати парични средства или нещо друго, а местните хора не били в състояние сами да се справят с препоръките на комисията и бюрократичните формалности. По това време дори и Председателят на Църковното настоятелство не предприел мерки за опазване на светинята. Допускам,  че тогава БПЦ е могла да помогне, но уви – времената са били други. По данни на по-възрастните жители на селото, във владение на Църковното настоятелство и храма бил парцел с площ около 1 300 кв.м. В рамките на този парцел, непосредствено до храма до 1927 г. се е намирал гробищния парк. Три години след последното погребение дворът на черквата бил почистен и подравнен основно, а гробищния парк преместен в покрайнините на селото. През 1920 година към храма се прави пристройка с камбанария, наречена притвор.

Около сградата на църквата никога не е имало къщи или други постройки. Преди 1940 г. местната власт била взела решение, че за нуждите на черквата не е необходима по-голяма площ. В периода 1980 – 1981 г., при издаването на скица за имота чрез преактуване на собственастта за църквата била отредена площ от 516 кв.м., т.е. с около 600 - 660 кв.м. по-малка. Предполагам, че това е станало в момент, когато жителите на селото се опитали да  извършат някакви действия по поддръжка и ремонт на храма, но за целта им било необходимо да се сдобият с нотариален акт и друга документация. Когато се сдобили с нотариален акт и получили от община Елин Пелин скица те разбрали, че всъщност площта, отредена за храма е само 516 кв.м. Казвам това, тъй като разполагам със стара скица 170/09.12.1980 г., издадена на Църковното настоятелство. От нея е видно, че към тази дата терена, притежаван от храма е бил с друга конфигурация с площ около 1200 кв.м. (тогава е бил променен регулационният план на селото, респективно и имота в кв.24 – за черква и градина). Като пояснение – отново в този период, куполът на храма (както и други такива в района) бил пребоядисан със светло синя боя (небе със златисти звезди), дървения олтар (Царските двери) били пребоядисани със същата синя боя, а цокълът на стените на наоса (основната част) бил боядисан с тъмно кафява блажна боя. По този начин били заличени част от ценните стенописи по купола на наоса, фреските по стените му, за които се предполага че са били много красиви. Съгласно проекта за реставрация на художгествените ценности, изготвен от реставратор във връзка с бъдещия ремонт, се предвижда така нанесените щети да бъдат отстранени и храмът да бъде възстановен в автентичния му вид. За целта обаче, за да се извърши цялостна реставрация ще са ни необходими най-вероятно около 50 000 лв., което не е по силите и възможностите на жителите на селото.

 Стенописите в храма са изографисани от стенописеца Христо Илиев – възпитаник на известната Самоковска школа, които за съжаление с всеки изминат ден се рушат. Именно тези стенописи са дали основание пред 1996 г. НИНКН – Министерство на културата да обяви храм „Свети Харалампий”, с. Богданлия за паметник на културата. На една от стените на храма над централната входна врата има изписано паметно каре с надпис: „ЗА СЛАВАТА НА СВЕТАТАТА ЕДИНОСЪЩНА, ЖИВОТВОРЯЩА И НЕРАЗДЕЛНА ТРОИЦА – ОТЦА, СИНА И СВЕТАГО ДУХА СЕ ИЗОГРАФИСА ХРАМА НА СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ХАРАЛАМПИЙ С БЛАГОВОЛЕНИЕТО НА АЛЕКСАНДЪР І КНЯЗ БЪЛГАРСКИ И БЛАГОСЛОВИЯТА НА СОФИЙСКИЯ МИТРОПОЛИТ МИЛЕТИЙ, лето 1882 г.”. Това е красноречево доказателство по какъв начин всъщност храмът е бил построен!

Жителите на селото почитат църковните празници и от построяването на храма до ден днешен в него се извършват богослужения, свързани с радостни и скръбни събития. През годините, въпреки непрекъснатото ползване, храмът частично е поддържан и ремонтиран, но винаги и единствено със средства и труд на енориашите. В днешни времена обаче е невъзможно необходимите за ремонт и реставрация на храма средства да бъдат събрани само от жителите на с. Богданлия. За съжаление, в момента храмът е в окаяно състояние: покривът е изгнил, деформиран и през него в храма винаги прониква вода при по-значителни валежи; дървеният под изцяло е изгнил; олтара и основната част са с пропукани стени; камбанарията, монтирана върху притвора, всеки момент ще падне; самият притвор е в аварирало състояние и има опасност да се срути (издадена е общинска заповед №843/29.09.2015 г. за ограничаване достъпа на хора до тази част от храма); стенописите се похабяват, както и намиращата се вътре църковна утвар и икони.

Въпрос: Вие сте председател на Инициативния комитет за възстановяването на църквата „Св. Харалампий“ в село Богданлия. Какво Ви накара да се ангажирате така активно с нейното възстановяване? Колко са събраните до момента средства от дарения за ремонта на църквата и за какво те ще бъдат достатъчни? Кой и как помогна до момента? Защо избрахте да търсите финансиране чрез дарения, а не чрез кандидатстване за европейски средства по подмярка 7.6. на програма „Развитие на селските райони“?   

Усилията на жителите на с. Богданлия да спасят храм „Свети Харампий започват още през април 2004 г., когато чрез кмета на община Елин Пелин, до Комисията по вероизповеданията към Министерски съвет и до Светият синод били изпратени писма, но уви отговор в селото не постъпил. През 2011 г. членовете на Църковното настоятелство били посетени от няколко хора, които им обещали че ще им помогнат за ремонта на храма, но  за целта ще трябва да се кандидатства по мярка 322 „Развитие и обновяване на селата”, т.е. за усвояване на средства от фондовете на ЕС. Приближена до тях проектантска фирма посетила храма, направила проучване, заснемане и изготвила проект, подготвени били почти всички необходими документи за да се кандидатства по цитираната мярка, като дори членовете на Църковното настоятелство подписали декларации за нередности и т.н. Препоръчано им било да си създадат Инициативен комитет и да разкрият банкова сметка с определена наличност, след което да им предоставят съответните документи, включително и извлечение от банковата сметка. И тъй като на членовете на Църковното настоятелство (жители на селото) абсолютно нищо не им било обяснявано за работата по проекта и подготовката на документите за кандидатстване, някои от членовете се усъмнили, че има нещо нередно. Решили да направят справка в община Елин Пелин и установили, че всъщност непознатите за тях хора с пълномощно, дадено им от Председателя на Църковното настоятелство, получили от общината скица и виза за проектиране, разполагали с печата и с пласктиката БУЛСТАТ на храма, както и  с други важни документи, набавени със съдействието на иконома. В края на 2013 г. при поредния им опит да разберат докъде са стигнали усилията на хората, същите им отговорили, че от тяхна страна никакви последващи действия няма да бъдат предприети, т.е. скоро няма да се ремонтира храма и отново без им обяснят защо. Това много възмутило, разочаровало и разтревожило членовете на Църковното настоятелство, поради което поискали да си получат обратно подписаните декларации, но им било отказано. Опитали се да получат поне проекта, но им отговорили, че няма такъв. Тогава те се амбицирали и решили да направят последен опит за спасението на храма. По този начин се стигна до важния момент - 12.10.2014 г., когато в с. Богданлия се проведе извънредно общо събрание, на което бях поканена и аз. Събранието избра 14-членен Инициативен комитет като бе избран председател, а мен за заместник-председател. Веднага бе разкрита съвместна дарителска сметка, в която започнахме да внасяме средствата, дарени от жителите на селото, както и от други хора, които изобщо не живеят в селото и нямат дори роднини в него.

Основната задача, възложена на Инициативния комитет, бе да събере парични средства, да организира изготвяне на проекта и извършването на всички необходими строително-ремонтни работи по възстановяването, ремонтирането и реставрацията на храма. Осъзнавайки, че за тази цел ще са ни необходими големи парични средства, потърсихме съдействието на телевизия БТВ. Тя веднага откликна на нашата молба и в програма „Новини” бе излъчен кратък репортаж. Анонсирано бе нашето голямо желание да опазим храма, както и тревогата ни, че ако не се извърши спешен ремонт, храмът ще се разруши. Пред  цяла България бе споделено, че нашият храм очаква ремонт повече от 40 години и се нуждае от неотложен такъв. Необходимите за него средства не отговарят на финансовите възможности на членовете на ЦН и жителите на селото. Отправен бе зов за помощ за събиране на средства. В края на анонса бе посочена и съвместната дарителска сметка: 70004522103127, BIC: UNCRBGSF, IBAN: BG10 UNCR 7000 4522 1031 27 разкрита в „УниКредит Булбанк” АД, клон Елин Пелин.

Именно след този репортаж, точно на Йордановден, по телефона ми се обади представител на фирма със задача да се срещне с хората от селото, да огледа храма като разбере от какво имаме нужда, за да може този красив паметник на културата да бъде спасен и съхранен за идните поколения. Всички много се зарадвахме на добрата новина и си казахме: „Това е дар от Господ, че именно той ни изпраща този служител, за да ни попита какво трябва да се направи”. Мисля, че подобно нещо не се случва всеки ден.

Както споменах по-горе, дълги години жителите на селото са правили някакви опити да поддържат и ремонтират храма, но винаги са стигали до „непреодолими” препятствия. В края на 2014 г. и началото на 2015 г., т.е. след като стартира дейността на Инициативния комитет, няколко семейства от селото дариха големи парични суми за бъдещия ремонт на храма. Всеки един от тях предостави тези лични средства с желание и с вяра, че по този начин ще допринесе за извършването на едно благородно дело. Тук следва да спомена, че основният инициатор за настоящите събития бе г-н Методи Томанов – жител на с. Богданлия. Всички те са вярващи християни и са убедени, че Исус Христос и Света Богородица бдят над тях и всички останали, закрилят ги и се грижат за тяхното добро здраве, успех и благополучие. Ще споделя само, че едно от щедрите дарения е направено от семейство, което желае да благодари на Господ, който е чул техните молитви за здраве. Зная каква е точно историята им, както и на други, и именно поради това аз се почувствах морално отговорна и реших, че ще трябва да се ангажирам активно с възстановяването на храма, амбицирах се много. Тези жители на селото бяха първите дарители, като подчертавам, че нито един от членовете на Инициативния комитет или Църковното настоятелство не бе отишъл при тях, за да ги помоли за помощ, напротив – те сами ни потърсиха и дариха средствата си, отделени от семейния бюджет. След това и други жители на селото ни потърсиха като дариха не малки за стандарта на българина суми. По този начин за няколко месеца бяха събрани около 15 000 лв., а в края на 2015 г. от Община Елин Пелин получихме дарение в размер на 10 000 лв., т.е. към момента разполагаме с около 25 000 лв. Тези средства, обаче са крайно недостатъчни, за да се извърши необходимото в пълен обем, така както е по проект. По моя скромна преценка за тази цел ще са необходими много повече от досега събраните парични средства, които е невъзможно да бъдат набрани само от жителите на селото.

Ентусиазмът на жителите на селото за опазване и съхранение на храма не намалява, а напротив. Те са обнадеждени от обещанието  на строителната фирма, че тя ще ни помогне, надяваме се че и други фирми ще ни помогнат. Именно това ме окуражи да се захвана с нелеката и отговорна задача.

Членовете на Инициативния комитет и Църковното настоятество прецениха, че средствата, необходими за извършване само на неотложния ремонт на храма /направа на нови покрив и външна мазилка/ най-вероятно ще е възможно да се извършат чрез набирането на дарителски средства. Предстои демонтаж на притвора и изграждането му отново, нова ел. инсталация, отводнителен дренаж, нови врати и прозорци, изграждане на отополителна система, нов под и допълнителни видове СМР, в т.ч. и за реставрацията на стенописите вътре в храма, ще са ни необходими още много средства.

Ако посетите храма и се вгледате в стенописите, ще се уверите, че за изографисането на всяка отделна сцена са били дарени средства от жители не само на с. Богданлия, но и от с. Доганово, а също и околните села. В знак на благодарност и признателност на тяхната добра воля, имената на тези дарители са изписани в отделните сцени, за да се четат от идните поколения и бъдат пример как трябва да се съхранява христовата вяра. Ето защо аз и хората около мен решихме, че сме морално задължени да спазим тази традиция и като си пожелахме бъдещия ремонт на храма също да бъде извършен с дарителски средства, а не да се кандидатства за отпускане на средства от европейските фондове, защото считам че има много други неща, които трябва да се направят с европейски пари. Освен това наскоро от Софийската Света Митрополия, която вече ни е дала своята благословия за предстоящия ремонт, одобирла е и проекта, ни бе разяснено, че те не са съгласни и не разрешават ремонта и реставрацията на храма да бъде извършен със средства, отпуснати от европейските фондове (съобщиха го и по медиите). Ние считаме, че не трябва да се противопоставяме на тяхната воля и следва да отчетем факта, че вече ни е дадена благословията.

Въпрос: Вече има одобрен проект за ремонта на храма и се очаква дейностите да започнат в най-скоро време. Разкажете ни как се стигна до тук, през какви трудности преминахте от създаването на комитета през 2014 година до момента?

Инициативният комитет стартира своята дейност в началото на ноември 2014 г. Тъй като тогава ние не знаехме какви точно действия следва да бъдат предприети, се обърнахме към Министерство на културата с молба за съдействие. Очакванията ни бяха, че от тази институция ще ни бъдат дадени указания и насоки, относно процедурата при възстановяване на един храм, който е паметник на културата (какво да съдържа проекта, от колко части да се състои и т.н.), че ще ни бъде оказана  финансова подкрепа, че ще бъдат изпратени експерти и специалисти, които да ни окажат съдействие и да ни  помогнат при изпълнението на поставената ни задача. За наше съжаление, от Министерство на културата не ни обърнаха особено внимание. Отговорено ни бе единствено, че в бюджета на министерството има заделени средства за опазване и възстановяване на паметници на културата, но те ще се разпределят в края на 2015 г. и то приоритетно за такива обекти, които са от национално и регионално значение, а след това за останалите. В случая нашият храм няма категория, не представлява национален приоритет, т.е. малка е вероятността за него храм да бъдат отделени средства. Аналогично писмо бе изпратено и до Софийската Света Митрополия. От там ни дадоха някои указания, но за парични средства ни бе отказано. В замяна на това, обаче през март 2015 г. ни бе дадена благословията за извършване на ремонт, но отново без да ни кажат какъв проект ще трябва да им представим.

Бяхме разбрали, че в периода 2011 – 2013 г. някакви хора и тяхна проектантска фирма били предприели действия по изготвяне на проект за ремонт на храма, както и че той вече бил готов. Установихме контакт с проектантската фирма, от която поискахме да ни предоставят проекта, но от там ни отговориха че няма такъв. Възложихме им да изготвят нов проект, но разбрахме че ще трябва да им платим не малка сума (в този период бяхме събрали едва 7 500 лв., т.е. можехме да платим проекта, но нямаше да останат средства за ремонта). Проектът щеше да съдържа само три части: архитектурна, конструктивна и ел. част, без архитектурно и конструктивно заснемане на съществуващато състояние на храма /задължително условие, тъй като храма е паметник на културата/, без проучване на подпочвените води и терена, както и изясняване на причините, предизвикали пропукването на притвора и наоса на храма, без проект за реставрация и т.н. Опитахме се да установим контакт с цитираните по-горе хора и заедно с тях да се опитаме да извършим ремонта на храма, тъй като те вече бяха преодоляли някои от препятствията и са наясно какво и как трябва да се изпълни. Те обаче се оказаха некооперативни и некоректни хора, поради което се наложи да проведем собствено проучване. Установихме, че всъщност проект има, но те не желаят да ни го предоставят. В последствие се сдобихме и с част от документите, придобити от тях с цел кандидатстване по проект за усвояване на средства от ЕС, но уви не са успели, тъй като най-вероятно пропуснали указания срок. Намерени бяха и декларациите, които членовете на Църковното настоятелство били подписали, издирихме и получихме стария печат и пластиката БУЛСТАТ на храма.

През лятото на 2015 г. членовете на Църковното настоятелство решиха да снемат доверието си от председателя на Инициативния комитет и избраха мен за председател, а за зам.-председател бе избран г-н Красимир Николов. С него заедно проучихме какви точно действия трябва да бъдат предприети, за да се стигне до издаване на положително становище от НИНКН – Министерство на културата, Патриаршията, общината и т.н. Намерихме проектантска фирма, която изготви цялостен инвестиционен проект за реконструкция, ремонт и възстановяване на храма в  9 части. Тя ни дари стойността на тази услуга без никакви претенции и условия. В края на април 2015 г. представихме проекта пред Министерство на културата с искане за даване на становище и издаване на виза по смисъла на чл.74 от ЗКН. Тогава и започнаха нашите проблеми, изразяващи се в това, че проектът е трябвало да бъде изготвен от специалисти, които притежават разрешение, издадено от Министерство на културата (лиценз), не била спазена процедурата по ЗКН и т.н. Проектът ни бе върнат 2 – 3 пъти по различни поводи, като след всяко негово представяне обратно се чакаше администретивен срок от 2 месеца. След като изпълнихме всички техни забележки /които най-вероятно бяха правилни/ и наши пропуски, в началото на м.септември 2015 проектът, ведно с необходимата документация бе представен в НИНКН – Министерство на културата. Дългоочакваното положително становище рег.№33-НН-587/20.10.2015 г. на Министерството на културата /най-голямото препятствие, което преодоляхме/, ведно с одобрения и заверен проект, вкл. и проекта за реставрация и възстановяване на художествените ценности на храма, бе получено на 28.10.2015 г. това бе най-прекрасния подарък, който получих за рожденния ми ден. Последва изготвяне на констативен доклад (доклад за съответствие по ЗУТ), технически паспорт на обекта и представянето им пред главния архитект на община Елин Пелин. По този начин, на основание чл.84, ал.1 от ЗКН, проектът бе съгласуван с НИНКН – Министерство на културата, одобрен и благословен от Софийската Света Митрополия, одобрен от  главния архитект на община Елин Пелин, заверена бе и визата за проучване и проучване за ремонт и укрепване на църквата. От главния архитект на община Елин Пелин бе издадено Разрешение за строеж №182/03.12.2015 г., т.е. проектът е съобразен с всички предложения, направени от експертите на Междуведомствената комисия, сформирана на основание чл.73, ал.1 от ЗКН.

Към днешна дата Църковното настоятелство и Инициативният комитет разполагат с цялостен инвестиционен проект за ремонтно-възстановителни работи (включително и Проект за реставрация на художествените културни ценности – стенописи, икони).  От събраните до момента средства, Църковното настоятелство е заплатило единствено: такса за издаване на виза за съгласуване с НИНКН-МК по чл.74, ал.1 от ЗКН; проекта за реставрация на художествените ценности, който е на ниска стойност; общинските такси за издаване на виза за проектиране и проучване, както и за одобрение на проекта. Всички останали направени разходи по набавяне на документи, становище на реставратор, комплексен доклад и технически паспорт на бъдещия строителен обект са дарения от лица и фирми.

Въпрос: Какво предстои и от какво още има нужда, за да доведете благородното си дело до успешен завършек?

Във връзка с изпълнение разпоредбите на чл.74, ал.1 от ЗКН, ЗУТ и други нормативни документи, както и с оглед стартиране на ремотно-възстановителните работи по храм „Свети Харалампий”, с. Богданлия, трябваше Община Елин Пелин да издаде заповед за демонтиране на авариралия притвор. На 23.03.2016 г. бе издадена общинската заповед №204/23.03.2016 г. Предстои да получим окончателно потвърждение за размера на дарението, което ще направи основната строителна фирма, поела ангажимент пред нас да спонсорира предстоящия ремонт. Предстои подписване на договор за дарение с нея под формата на труд и материали.

В някои направления се надявам, че Община Елин Пелин и други фирми от региона ще ни окажат съдействие и подкрепа за изпълнение на някои допълнителни строително-монтажни дейности, свързани с отоплението на храма, например. Наложително е съществуващата ограда около храма да бъде демонтирана и изградена отново, да се изготви и монтира нова входна врата, в близост до храма да се изгради нов навес. Съществуващият такъв е изграден върху  терен, който не е собственост на Църковното настоятелство. За целта сме предприели необходимите действия като в деловодствата на Община Елин Пелин и Общинския съвет са подадени заявления с вх. номера: ГР-8092/14.08.2015 г. и УТ2-04-2842/5/14.08.2015 г. в полза на ЦН при храма да бъде отреден допълнителен терен, за което очакваме положителен отговор и от двете институции. Надяваме се, че този терен, който към момента е общинска собственост, да ни бъде дарен.

Надявам се, че с Божията помощ и общите усилия на всички ще  успея да дам своя принос и да доведа до успешен край предвидените ремонтно-възстановителните работи на нашия храм.

Надявам се също така, че ще имам сили и ще успея да подпомогна осъществяването и на още една мечта на жителите на селото – да се разшири района около храма и в него да се построи нов навес, който да се използва при подготовката на  традиционния курбан, както и за други мероприятия. Надявам се, че един ден в допълнително придобития терен ще успеем да изградим кът за отдих с детска площадка, какъвто в селото няма. Желанието ми е там да има майки с малки деца, които да могат безпроблемно да си играят и да посещават възстановения храм.

Надявам се един ден храмът „Свети Харалампий“, с. Богданлия да бъде включен в националната туристическа карта като атрактивен туристически обект и по този начин да се увеличи интересът към общината и региона.

В края на това интервю, Ви моля да ми позволите да спомена и за хората, които от създаването на Инициативния комитет са неотлъчно до мен, помагат ми и ме подкрепят. Без тяхното пълно и самоотвержено съдействие аз не бих могла да постигна абсолютно нищо. Искам да изкажа своята сърдечна благодарност на жителите на с. Богданлия: Красимир Николов – зам.-председател на Инициативния комитет, и членовете на Църковното настоятелство Калина Николова, Теменужка Стоянова, която всеотдайно подпомага дейността на Инициативния комитет, грижи се за реда и чистотата на храма и Стоян Стоянов – служителят, който в селото отговаря за всестранната поддръжка на храма.

И накрая ще си позволя да кажа цитат от нашето Православие:

..”Не бива да се мисли, че човешката природа е способна само на зло. Творецът е посял в душите ни семената на всички добродетели, но за да произрастат, нужни са въздействия от страна на Бога, обаче така, че у човека винаги остава свободната воля да приема или да не приема тези благодатни въздействия. Затова вярваме, че както началото на доброто разположение се полага у нас по особено Божие внушение, така също и извършването на добродетелите ни се дава пак от Него. Затова трябва да се покоряваме на Божието внушение и да приемаме Неговата помощ. Благодатта Божия винаги насочва нашата воля към добрата страна, но така, че изисква или очаква и от нас съответни усилия. За да не даде своите дарове на безгрижни люде, тя търси случаи, с които да ни пробуди от хладното безгрижие; и за да не бъде безпричинно щедрото раздаване на дарове, тя ги дава едва след като ние ги пожелаем и се потрудим за тях„..

Всеки, който желае да помогне с парично дарение за ремонта на храм „Свети Харалампий”, с. Богданлия, може да го направи по съвместната дарителска сметка: IBAN: BG10 UNCR 7000 4522 1031 27, BIC: UNCRBGSF, с титуляри Петя Златилова и Калина Николова, разкрита в „УниКредит Булбанк” АД, клон Елин Пелин.

Търсене
КМЕТЕ ВИЖ!!!
Електронни Услуги Община Елин Пелин